Софийски спортен футболен клуб Левски е основан през 1911 г. от група ученици във Втора мъжка гимназия в София. По предложение на един от основателите - Бопис Василев(Боркиша) - клубът е кръстен на Апостола на свободата - Васил Левски. ("На учредителното ни събрание на Могилката предложих Васил Левски зя наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.") Официално е регистриран на 24 Май 1914 г. За негов председател е избран Владимир Григориев, който заема поста до 1919 г.

През лятото на 1914 г. на игрище „Славия" се провежда и първият официален мач на отбора срещу ФК'13, загубен с 0:2. Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва отново със загуба - 0:1. В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма много информация за други играни мачове на Левски.

През лятото на 1921 г. е основана първата футболна лига в България - Първенството на София. То обединява десет клуба от столицата. Първият официален шампионатен мач Левски изиграва на 18.09.1921 г. срещу отбора на Атлетик(София), побеждавайки го с 3:1. Първата титла от Първенството на София е спечелена от Левски през 1923 г., след драматична победа над основния си конкурент Славия с 3:2. Титлата е успешно защитена и през следващия сезон.

Първото издание на Държавното първенство по футбол е проведено през 1924 г. Левски, като отбор-спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва. През същата година клубът се сдобива и с химн, композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов.

Хип, хип - ура, ура!
В очите ни победно гледа
на спорта ярката зора.
Ний славим своята победа,
с победен зов, хип-хип, ура!
С кого се ние не сразихме
и кой от нас не беше пръв.
Ний с устрем всъде победихме,
че спорта е във наща кръв.
О, винаги успех и слава
ни носи вихрения мач
и задоволство засиява над нас
при вечерния здрач, да ни
светло гледа на спорта ярката зора.
Ний славим своята победа,
с победен зов, хип-хип ура!

До края на десетилетието сините печелят още два пъти Първенството на София (1925 и 1929 г.). Изявени играчи от този период са Цветан Ганев, Александър Христов, братята Никола и Димитър Мутафчиеви.

Отборът изиграва първите си международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от Галиполи(Истанбул) и печелейки с 6:0 срещу Кубан(Истанбул). Левски има успех и в турнира за купата Улпия Сердика, печелейки я четири пъти през 1926, 1930, 1931 и 1932 г. Но трофеят, който убягва непрекъснато на отбора, е титлата на страната.

 Левски става за първи път шампион на България през 1933 г. Тогава на финала на държавното първенство сините побеждават варненския Шипченски сокол с 3:1. Мачът се играе в София на 03.10.1933 г. Головете за успеха отбелязват Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев.

Сините отново стават шампиони през 1937 г., побеждавайки на финала Левски(Русе) с 1:1 и 3:0. Предишната година (1936) отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове Германия, Полша и Балтийските страни. В този период отборът добива голяма популярност. Играчи на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.

През 1942 г. отборът печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство Македония(Скопие) с 2:0 и 1:0 с голове на Божин Ласков. Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на Царската купа (за която се провежда самостоятелен турнир от 1938 г.) след служебна победа на финала над Спортклуб(Пловдив) с 3:0.

Втората Световна война и Деветосептемврийския преврат не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол. Сините печелят титлата и купата на страната през 1946, 1947 и 1949 г., въпреки големите промени с реорганизацията на футбола в България - преструктурирането на Държавното първенство първо в Републиканско първенство, след това в "А" футболна група и на Царската купа в Купа на Съветската армия.

 Петдесетте години на ХХти век започват с ново име и нова, седма титла за Левски, спечелена през 1950 г. Преди това, в края на 1949 г. с решение на БКП, отборът е преименуван на Динамо по съветски образец.

След поредната осма титла, спечелена през 1953 г., настъпва „сух" период без титли за отбора, който продължава повече от десетилетие. През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 г. отбор на Българската армияЦДНА толериран от БКП. Левски се сблъскват с много проблеми, свързани с т.нар. спортно пайониране, заради което са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си. Въпреки че името на отбора е сменено отново на Левски в следствие на започналата деСталинизация в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.

След няколко спечелени купи на Съветската армия (1956, 1957 и 1959 г.) отборът възвръща поизгубения си блясък. През 1963 г. официално е открит новият стадион "Левски" в столичния район Подуяне. През шейсетте години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти - Георги Аспарухов, Георги Соколов, Бисер Михайлов, Кирил Ивков, Иван Вуцов и Александър Костов. С тяхна помощ отборът с треньор чехословашкия специалист Рудолф Витлачил става шампион след дванайсетгодишно прекъсване през 1965 г.

През есента на същата година е и дебюта на отбора в европейските клубни турнири - на 12.09.1965 г. Левски губи първия си мач срещу шведския Юргорден с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 03.10.1965 г. Паметни мачове следващия кръг на турнира за КЕШ са сблъсъците с португалския Бенфика(Лисабон), воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.

До края на десетилетието сините успяват за завоюват още една шампионска титла (през 1968 г.) и една купа на страната (през 1967 г.), след която отборът е отстранен от италианския Милан в турнира за КНК след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в Милано.

В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на ЦСКА. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени Вечното дерби. На 17.11.1968 г. сините отбелязват една от най-големите победи над съперника си, разгромявайки го със 7:2.

 В края на шейсетте години на ХХвек идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове. Така на 22 януари 1969 г. Левски е обединен с отбора на Спартак(София) под покровителството на МВР. Името на отбора отново е сменено - този път на Левски-Спартак.

Въпреки това през 1970 г. отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия. Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г.

През втората половина на седемдесетте години в отбора навлизат много футболисти от детско-юношеската школа на отбора като Кирил Миланов, Добромир Жечев, Павел Панов, Войн Войнов, Пламен Николов и Руси Гочев. Те помагат на отбора да извоюва титлите през 1974, 1977 и 1979 г. и купата на България през 1971, 1976, 1977 и 1979 г. В европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинали за КНК през 1970 и 1977 г. и за Купата на УЕФА през 1976 г. През тези кампании Левски побеждава отбори като Аяка(Амстердам), Барселона(Барселона), МСВ Дуисбург и Атлетико(Мадрид).

В началото на осемдесетте години от детско-юношеската школа на клуба излиза поредната генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като Петър Курдов, Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Наско Сираков, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов. През 1984 г. Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки първенството, купата на Съветската армия и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон. Освен това отборът триумфира като шампион и през 1985 и 1988 г., печели купата на Съветската армия през 1982, 1987 и 1988 г. и Купата на НРБ през 1986 г. В Европа сините достигат четвъртфинал за Купата на носителите на купи през 1987 г., а преди това две поредни години отстраняват германския ФФБ Щутгарт.

Десетилетието е помрачено от финала за купата на България(Левски-ЦСКА), игран на 19 юни 1985 г. След много грубости и сблъсъци между футболисти на двата отбора ЦК на БКП взима решение за разформироването на двата отбора. Месец по-късно отборите са възстановени, но с нови имена. Левски-Спартак е преименуван на Витоша.

След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски-Спартак. Но само за два месеца. На 30.01.1990 г. сините отново връщат оригиналното си име след 21 години.

 Годините след промените ще бъдат запомнени с изграждането на един от най-силните отбори на Левски в историята. Това става докато президент на клуба е Томас Лафчис. Под ръководството на треньорите Иван Вутов и по-късно на Георги Василев сините печелят за първи път три поредни титли (1993, 1994 и 1995 г.) и три купи на страната (1991, 1992 и 1994 г.). На крачка са от влизане в групите на новосъздадената ШЛ, отстранявайки шотландския Глазгоу Рейнджърс с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския Вердер Бремен с 2:2 и 0:1. За тоталната хегемнония на отбора в първенството говорят и реализираните разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА и 8:0 срещу Локомотив(София) и 6:1 срещу Ботев(Пловдив) през сезон 1994/95).

В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на СП САЩ 1994г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.

След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования. Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла. Освен това отборът се представя много слабо и в участията си в Европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като Олимпия(Любляна) и Слован(Братислава). Единственият успех в този период е спечелването на купата на България през 1998 г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА.

Възраждането на отбора се случва през 1999 г. Първо, през пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион "Георги Аспарухов" и отборът се завръща на него след като седем години играе на Националния стадион. През лятото начело на отбора застава сръбският треньор Люпко Петрович, който се заема с изграждането на нов силен отбор. С играчи като Георги Иванов-Гонзо, Александър Александров, Предраг Пажин, Димитър Иванков, Илиян Стоянов и Саша Симонович успехите не закъсняват. В началото на 21 век отборът печели нови три титли поред (2000, 2001 и 2002 г.), както и три купи (2000, 2002 и 2003 г.) От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период ще се запомнят сблъсъците с Ювентус, Галатасарай и Ливърпул.

През лятото на 2004 г. за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора Станимир Стоилов. Той, заедно с ръководството на отбора, си поставят за цел да изградят отбор, който да може да се противопоставя на силните европейски отбори. Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, Елин Топузаков, Георги Петков, Димитър Телкийски и Христо Йовов, заедно с млади играчи като Валери Домовчийски, Станислав Ангелов и Ричард Еромоигбе, Стоилов бързо изгражда нов силен отбор. Левски печели купата на България през 2005 г., но най-големите успехи на отбора идват през следващия сезон. Тогава Левски достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА, изигравайки рекордните за български отбор 14 мача в един сезон, и побеждава отборите на Оксер, Динамо(Букурещ), Олимпик Марсилия и Удинезе. Същата година отборът извоюва и шампионската титла на страната.

През сезон 2006/07 Левски става първият български отбор, класирал се в групите на ШЛ, отстранявайки преди това италианския Киево. И въпреки че отпадат от турнира, сините изиграват паметни мачове с Барселона, Челси и Вердер. В края на сезона Левски печели дубъл в България, триумфирайки с титлата и купата на страната.